Здравейте, мили приятели и читатели! Казвам се Весела.

Винаги ми е било трудно да пиша за себе си. Реших да се изправя пред вас и да разкажа някои лични неща.

Винаги съм обичала природата. Още от малка ходих с дядо ми Любчо на походи из Родопите. Майка ми водеше един курс в Асеновград, от който научих много неща за билките и хербариите. Всяка година събирам и суша билки за чай. Обичам сама да си приготвям маски и мехлеми.

Като малка много обичах да карам колело. Моите родители така и не ми купиха, защото се притесняваха че съм много щура. Помня как в първи клас взех да покарам едно чуждо колело, паднах и го счупих. Помня как много плаках и реших никога да не взимам чужди вещи. Много години по-късно си купих сама колело и 3 години и половина в Дания не слязох от него. Няма зима, няма вятър. И сега карам колело с децата, но много по-рядко.

Като малка не ми беше разрешено да спортувам и танцувам, а пък толкова исках. След осемнайсетата си година започнах да ходя на плуване. Традиция беше всяка неделя да изкарвам голяма част в басейна и сауната. Научих се да плувам много добре.

Първите ми ски бяха на 25 години. Беше много трудно. Ставах, падах, краката не ме слушаха. Вечерта бях цялата синя, но не се отказах. Почни всяка година ходя на ски със семейството. Мога смело да кажа, че научих моите двама сина на ски и сега те ме изпреварват по бързина.

Започнах да се занимавам с йога в Дания. Една японка ми предаде спокойствието и любовта на йогата. След това имах много различни учители, а сега се занимавам сама вкъщи. Ако има йога лагер, гледам да не го пропусна.

Интересувам се от здравословно хранене и чета много книги за храната, здравето и домашната козметика.

Всяка година намирам време за поход в балкана. Хващаме раницата и вървим с часове. Гледам красиви гледки и се зареждам с енергия за дълго време.

Обичам градинарството. Садя цветя, наторявам ги, аранжирам ги и ги отглеждам с любов. Имам си малка, но уютна градинка.

Въпреки, че не ми се отдават много, обичам да уча нови езици. Полагам много усилия и това ми доставя удоволствие. Разбрах, че новият език отваря още повече светогледа към другите.

Обичам да танцувам. Започнах със салса  и ритъма на латино танците, а от няколко години ходя сериозно на народни танци. Ритъмът и музиката ме карат да се чувствам щастлива.

Пътуваме много с моя мъж, в България и чужбина. Аз не обичам да повтарям местата, но понякога се връщаме, когато ни е харесало. Срещаме много нови култури, различни хора с различни навици, различни кухни.  Не навсякъде ми харесва, но човек е добре да експериментира.

Обичам да експериментирам и в кухнята. До 24-тата си годишнина можех да правя само кекс, но когато се роди първия ни син, започнах да готвя. Обичам да търся рецепти в интернет и да пробвам различни неща. Уча се също от моите баби, майка и свекърва. Не всеки път ми се получаваше. Дончо може да сподели повече по въпроса.

Моята най-голяма гордост са трите ми деца, Ангел, Мартин и Калина. Обичам ги силно. Полагам много сили и енергия покрай тях. Понякога съм доста крайна, в стремежа си да бъдат перфектни. Да ме извиняват, за което.  Всичко го правя за тяхно добро и с най-силни чувства.

Нямам много приятели, но тези които са около и с мен са истински и стойностни хора. Държа на тях. Държа много на семейството и родителите си.