Ето че вече половин век вървя по пътя си. Петдесет години, изпълнени с избори, промени, търсения и открития. Много пътища извървях, други тепърва ми предстоят – и именно това е красотата на живота.

Израснах във времена, в които повече ти казваха какво да правиш и от какво да се страхуваш. Но с годините разбрах, че смелостта и свободата са вътре в нас. Видях как днешните деца растат по-безстрашни и свободолюбиви – и това е урок, който приемам и от тях.

Смених няколко професии, научих се да тръгвам отначало и да следвам нови посоки. Работих с финанси, в администрацията, в корпоративния свят – и всяка стъпка ми показа какво искам и какво не искам. Сега съм на място, където чистотата на отношенията ме вдъхновява и ми дава мотивация.

Животът ме дари с три прекрасни деца и верен спътник до мен. Те са моето най-голямо постижение. Научих се да бъда смела – от първото си плуване в морето и първото спускане на ски до челната стойка в йогата. Научих и децата да бъдат безстрашни, защото смелостта е сила, която никога не остарява.

Природата винаги е била моя дом – от разходките с дядо в планината до залезите край морето. Там намирам уюта си, своето „хюге“ – простите радости, които правят всеки ден пълен: аромат на кафе, топло одеяло, книга в ръка, свещичка, вино, смях и танци с приятели.

Срещнах много хора по пътя си, но истинските приятели останаха още от ученическите години – безценен дар. Видях света – от Америка до Азия, но разбрах, че в Европа е най-близко до мен. Уча езици, пътувам, чета – защото знанието е богатството, което никой не може да ти отнеме.

Разбрах кое е основното: здраве, професия, която те вдъхновява, семейство и няколко верни приятели. Всичко останало е второстепенно. Научих се да казвам „не“ и да бъда малко по-егоистка – защото само когато се погрижиш за себе си, можеш да дариш любов и грижа на другите.

Моята баба ме научи, че човек трябва да учи и да обича чак до последния си ден – тя беше моят пример за борбеност и светлина. А Дончо и брат ми са моите живи примери за упоритост и непрекъснато надграждане – с тях разбирам, че всяка стъпка е победа и всяко усилие си струва.

А какво следва? Нови уроци и нови мечти! Искам отново да свиря на пиано. Искам да се кача на театралната сцена. Искам да изляза пред малка публика и да усетя тръпката на живото слово. Мечтая за пътешествия – Южна Америка, Африка, Япония, Австралия, Нова Зеландия… Може би дори околосветско някой ден. Но най-вече искам да предам на децата и внуците си любов към природата, книгата и да бъдат смели.

Петдесет години зад гърба ми – и целият живот пред мен.