“Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи”- Мери Ан Шафър и Ани Бароуз.

Времето е януари 1946 година. Лондон се съвзема от разрушителната сила на Втората световна война. Джулиет Аштън трескаво търси тема за новата си книга. Тя не иска да пише за жестокостта на войната. Тя търси щастливи, прекрасни места и истории. Случайно получава писмо от остров Гърнзи от Нормандските острови. Подателят е член на “Клуба на любителите на книги и пай от картофени обелки”. Той и пише по повод на попадналата му книга, принадлежаща някога на Джулиет.

Този клуб със забавно име има също толкова и интересна история. Няколко члена на клуба се запалват да споделят своите истории, което се пренася вълнообразно и върху други жители от острова. Джулиет е твърдо решена да го посети и да се запознае с нови си приятели. Така се ражда един забележителен разказ за остров Гърнзи по време на военната окупация.

Прекрасна история, изпълнена с толкова интересни и чудати герои. И докато се мъча да им запомня имената, постепенно се потапям в атмосферата на действието – остров Гърнзи. Всичко е описано толкова красиво и истинско, че ми се приисква някой ден да го посетя.

Традиции, привързаност, детство, природа и Войната.
Историята отвън е забавна и весела, а отвътре е пълна с тъга, причинена от жестокостта на войната.

В книгата се говори за престъпления срещу хората, за лагери, робски труд и смърт, но се разказва и за човечни и почтени хора. Усеща се силата на духа, любовта и прошката.

В книгата е заложен някакъв таен инстинкт за намиране на верния път в живота. Главната героиня е на кръстопът. Слуша единствено вътрешния си глас и намира своето място под слънцето. „Не искам да бъда омъжена, само за да бъда омъжена. Да прекарам остатъка от живота си с човек, с когото не мога да разговарям или, което е по-лошо, не мога да мълча. Не си представям по-голяма самота от тази.“

Днес отдавна е минало времето на хартиените писма. Пишат се електронни имейли, които получаваш на секундата. Но и всеки е изпитвал очарованието да получи писмо или картичка, написана от ръката на любим приятел. Писмата, които героите си разменят са неподправени истории за човешките чувства, избори и отношенията между хората. Много леко и интересно написано. Чете се на един дъх.

Няма да разказвам повече, изживейте я сами. А аз благодаря на моята приятелка Цветослава за удоволствието, което ми подари.

П.С. Още пазя всичките си писма от Дончо от времето, когато не сме били заедно. Един ден смятам да си ги препрочета и да се върна във времето.