Ще ви разкажа за емоциите около един фолклорен фестивал и как той ме зареди с нови сили.

Преди шест години с Дончо потърсихме клуб за народни танци. Тръгнахме като на шега в Читалище “Светлина” в Лозен. През времето сменихме трима хореографи. Много участници идваха и си отиваха. Запознахме се с различни танцьори и това което ни обединяваше беше хорото. Направихме добри познанства и приятелства. Групата ни е малка, но сме тук и продължаваме да играем.

С едногодишно прекъсване заради бебе Калина се занимавам с любителски народни танци вече пет години.

Какво ме кара да продължавам, въпреки отделеното време и грижата по децата? Представете си работен ден, седейки пред компютъра около 8 часа или цял ден у дома сред домакинска работа и семейни задължения.

Кое ме зарежда с нови сили и емоции? Това са народните танци, като социалния фактор има голямо значение за мен.

Хващаш се на хорото и музиката те завладява. Признавам си, че в началото ми беше трудно да спазвам ритъма. Беше ми трудно да уча нови стъпки. Понякога просто не се получаваше. Като че ли с времето се подреждаха стъпките, придобивах увереност и все по-голямо желание да играя.

А защо обичам да ходя по фестивали? Ние сме група с различни професии, интереси и начин на живот, но това което ни събира са именно магията на народните танци. Не се състезаваме за купи и титли, просто се хващаме на хорото и се забавляваме.

Ето и тази година за втори път заминавам за Царево, с очакване за поредно страхотно преживяване.

Фестивалът започва с дефиле през центъра на града. Всички участници минават облечени със своите носии и табели с името на състава си. Тъпани и силна народна музика привлича погледите на всички Царевци и гостите на града. Шествието завършва на площада. Всеки състав си знае мястото. Организацията е перфектна.

Фестивалът официално се открива от кмета на града. Основната му цел е разпространяване на българския фолклорен танц и любовта към него.

Еуфорията е голяма. Всеки очаква поредността на съставите. Сплитаме коси. Оправяме туники, бели кърпички и диадеми.

Идва и нашият ред. Винаги се вълнувам и притеснявам преди старта, но изляза ли на сцената, няма връщане. Спирам да мисля за публиката и се съсредоточавам върху стъпките, усмивките и приятелите до мен. Всичко свършва като за миг и ние сме доволни и въодушевени.

Всички правим грешки пред публика, дори и най-добрите. Това не ме отказва и искам да участвам отново в следващия фестивал. До следващото поредно изживяване.

Честно да си кажа, не всеки път знам добре танците. Едни са ми лесни, други са ми трудни. Някои ги забравям, други изобщо не ми се получават. Но желанието за участие е водещият фактор. Нашите ръководители Ники и Роси ни насърчават постоянно.

Моето послание към другите е – намерете си своя любим спорт или танц и се забавлявайте. Направете си общност, в която да се чувствате добре. Бъдете активни и щастливи.