Децата обичат да рисуват, създават свои измислени светове, които запълват с въображаеми герои. Децата обичат да говорят на предмети, играчки, дори на себе си. Те имат голямо въображение и чуват звуци и мисли, които ние големите не можем да разберем. Децата обичат да творят с ръцете си и да показват с направеното, нещата които чувстват, изпитват и виждат. Понякога героите са тъжни, друг път са весели и усмихнати. Защо губим този измислен свят, когато пораснем? Не е ли възможно да използваме въображението от детството си в професиите, които работим, в общуването помежду си.

Аз не съм математичен тип човек, но през целия си път съм учила математика. Сега я използвам в професията си, във всекидневието си, в простите и не толкова прости изчисления.

Това, което научих от математиката е как да разделям проблема на малки стъпки, без да се фокусирам към крайния резултат. С всяка решена стъпка знам, че съм на една крачка по-близо до решението. Понякога има няколко начина на решение, и тук е момента да проявим творчество и да изберем най-подходящото.

А можем ли да свържем по някакъв начин абстрактните с точните науки и как можем да постигнем това? Как можем да използваме чувствата като любов, жар, страст, надежда в някакво конкретно решение?

Чела съм и съм слушала редица публикации как човек може да помни по-лесно нещата, които всекидневно учи. Например как можем да запомним по-лесно думата “Tisch” на немски. Помислете си първата дума, с която свързвате произнасянето на думата. Аз лично я свързвам с думата “тишина”. Асоциирането на думите винаги придава някакъв личен смисъл за нас. Можем да асоциираме с цветове, мирис, чувства или идеи. Правейки асоциации с думите, ние ги запомняме по-лесно и след това я използваме без да се замисляме. Като че ли се залепва за някаква клетка в нас и остава там за ползване.

И не на последно място ще опиша един метод, който всеки може да изпробва за себе си. Казва се метода на Помодоро, което означава домат на италиански. Методът е много прост и лесен. Навиваме часовника си за 25 минути. През това време махаме всички дразнещи около нас неща като телефони, приложения и т.н. Фокусираме се само в учене, писане или мислене на конкретна задача. След като часовника покаже, че времето ни е изтекло си правим почивка с някаква съвсем друга дейност. Изместваме фокуса си, но вътрешно в нас ученето продължава да работи. Все едно сме пуснали някаква операция на компютъра и тя продължава да се изпълнява, дори и когато ни няма на компютъра. Така се раждат много идеи, вдъхновения и научаваме бързо неща за фокусирано кратко време.

Пробвайте и вие! Честит ден на детето!