Така ми се завъртяха нещата и светът пожела да видя Бали. Пътят е доста дълъг. Бяхме с прекачване през Истанбул и после 12 часов полет до Денпасар. Турците предлагат много добър обслужване, а и храната също беше много добра. Мога да кажа, че задминават немската Луфтханза на дългите полети. Пристигнахме благополучно, но и изморени. Четири големи коли ни чакаха на летището, за да ни отведат до хотела. Посрещнаха ни с венци от живи цветя, които ухаеха на жасмин. После разбрах, че това са цветове на франджипан. Имам чувството, че този аромат е навсякъде – от сапуна за ръце до маслото за масажи. Вечерта в хотела ни нагостиха с традиционна вечеря от пържен ориз с пиле и яйца на очи. За десерт имахме диня и папая и чай от жасмин. Събрахме се всички около басейна и направихме план за следващия ден. Той трябваше да бъде релакс за всички, но в крайна сметка резервирахме масажи за преди обяд и посещение на ресторанта от филма “Яж, моли се и обичай”.

Закуската беше почти същата като вечерята. Тук изобщо няма хляб или сандвичи за закуска, а плодове, ориз, нудели и яйца. С разбира се филтърно балийско кафе.

Реших да започна с балийски масаж – точков, почти по цялото тяло, включително глава, корем и врат. Много добре се освежих и отоците на краката ми от пътя сякаш изчезнаха. Един час преди срещата ни за тръгване към Убуд заваля проливен летен дъжд. Беше толкова приятно да си говорим на бара за религията и живота в Бали с българския представител Тео, който от 10 години живее в страната. Дъждът ту се усилваше, ту спираше, но решихме да тръгнем към нашата цел. На отиване спряхме и всички си обменихме индонезийски рупии, защото тук признават само тях и се мръщят на доларите.

Научих за Бали няколко интересни факти – Първо тук чужденци не могат да си купят пожизнено имот, а го купуват за определен период, примерно 20 години. Религията в Бали е хинди, но навсякъде около тях са мюсюлмани и започват да се страхуват да не загубят идентичността си. Трето – те не се страхуват от смъртта, защото знаят че се прераждат в друг човек или животно след нея. Най-злите хора се прераждали в кучета. Четвърто – балийците не ядат телешко, както например мюсюлманите не ядат свинско. Имат основно пиле, риба, зеленчуци, плодове и ориз. Чух историята на Тръмп, който изкупил голяма част от Бали и после разбрал, че не може да построи кулата, за която мечтаел. Земята била свещена. Направил най-скъпото голф игрище на нея и остатъка продал на печалба. Чух и разказа за най-новия филм на Джулия Робъртс в Бали, но се оказа че в действително снимачния екип е бил изгонен през пандемията и са пренесли някои сцени в Австралия.

Трафикът в Бали е обратен на нашият. Месни и туристи постоянно се придвижват с малки мотори, но въпреки това има големи задръствания, защото улиците са тесни. Пето – тук има правило, че най-високата сграда не трябва да подминава палмите наоколо и че най-високо стоят винаги храмовете.

И така след 15 минутна разходка в дъжда, навлечени с дъждобрани се добрахме до небезизвестния ресторант Sweet Orange.

@sweetorangewarung

Мястото е след джунглата, оризища и палми. Всичко е много зелено и спокойно. Храната се реже и се приготвя на момента. Започнах с фреш от ананас, банан, мента и джинджифил. След това основното ми беше тофу и яйце увити в палмово листо, поднесено с пикантен зелен боб и червен ориз. Всеки си поръча различно и успях да опитам много различни ястия. Имаше три вида десерти – пудинг от черен ориз и ванилов сладолед, пай с кокос и баничка запечена с банан и някакво сирене. Не всичко ми допадна, но път опитахме много различни вкусове. Балийското джелато също не е хич лошо. Всичко тук се прави с пресни продукти и без много химии.

Йогата, с която завършихме деня беше Ин йога – задържане в една поза от 1 до 4 минути. Била подходяща след дълго пътуване.

Първите впечатления от Бали е че е много зелена страна. Хората са усмихнати.  Навсякъде има бедност, но няма просещи и бездомни хора. Храмове има на всеки ъгъл и много от балийците са силно религиозни и това придава една божественост навсякъде. Живеят просто, но щастливо. Туристът е бог и се съгласяват с всичко, стига да не е в ущърб с техните правила и норми. В пандемията е било доста затегнато положението, но постепенно туризма се завръща.