“В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство.

Медитацията (випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.”

Елизабет Гилбърт

Четейки “Яж, моли се и обичай” ме обземат подобни мисли.

През по-голямата част от живота си преживявамe различни емоции на радост и тъга, но трудно определяме кое е лошо и кое добро. Единственото нещо, на което сме способни е да почувстваме емоцията, която напира в нас.

И в двата случая се оказва, че има едно и също лекарство за възстановяване и това е намирането на пътя към дома, възможно най-бързо и гладко. Домът е вътре в нас и е всичко на този свят, което обичаме да правим. Това може да е вид творчество, може да е семейството, може да е приключение или някаква вяра. Това е нещото, което обичаме да правим с часове, без да ни омръзне. Това е състоянието, когато изпитваме силна концентрация на енергия и не жалим сили.

Вижте, не знам доколко живея правилно, но мисля, че на този свят винаги има нещо, което поставям преди себе си. Тънкият момент тук е, че трябва да намерим най-доброто, най-ценното нещо, което обичаме да правим, и след това да моделираме къщата си точно отгоре, без да се отклоняваме от посоката. Независимо дали в някои дни се проваляме, а в други постигаме успех, нашата задача е да се прибираме обратно в своя дом. Единствено да се водим от любовта вътре в нас, усърдието и отдаденост, в това което правим. Резултатите няма да закъснеят.

Моят съвет е да продължаваме да търсим своя дом отново и отново и можем да бъдем сигурни, че ще се чувстваме добре.

В момента гледам един страхотен курс в Coursera и скоро ще мога да споделя интересни факти с вас: The science of well being with Dr. Laurie Santos from Yale University