Елиф Шафак

История за минало и настояще, за любов по време на война, за чувствата на растенията и по точно на една смокиня, за конфликта между религия и приятелство, за приемането и отхвърлянето, за кръв и болести, за трудния свят на една тийнейджърка. Всичко това описано с много чувства, ухания, мирис и аромати и прекрасна природа.

Опожарена земя. Опожарени съдби. Опожарени дървета. И една смокиня, която помни всичко.

Всичко това в разказ за много любов срещу още повече омраза. А това далеч не е най-важното.

Дано читателят има двор. Защото книгата ще ви накара да искате да посадите смокиня. Може би не веднага. Като повечето начала, това начало също е трудно. Но пък след като ѝ свикнете на смокинята, ще разберете. Може би ще разберете и защо.

Няколкото паралелни истории, които ни разказва авторката в тази книга, са най-вече тъжни. Поне по-голямата част от книгата са тъжни. Защото няма как да създадеш весела история, когато Историята, която пресъздаваш, е тъжна, страшна и кървава. Паралелът на човешката жестокост с омиротворения свят на останалата природа. Картината на размирния остров, кръвта и страданието, причинени от изверги без други поводи за гордост, освен генетичната случайност да се родиш грък или турчин. Случайност, която е изцяло заслуга на родителите ти. Случайност, която не само в Кипър е проляла реки от кръв и е причинила вековни страдания.

Но стига толкова политика. Не е политическо четиво. Човешко е. За любов. За бушуващите хормони на няколко тийнейджъра. И за фантастичния свят на не-човеците. За смокинята.

Знаете ли, че има вариант като ви погребат, да се превърнете в храна за дърво? Слагат ви е една капсула, на върха на която расте дърво и ви заравят така, в ембрионалната поза, в която сте дошли на този свят. Храната и енергията, която сте събирал цял живот, служи за храна на дървото. И така преминавате в него. Образно казано, разбира се, иначе сте вече само спомен в съзнанието на близките ви. Тази книга ме накара да се замисля дали край на пътя ни в този свят не е най-доброто, който човек може да получи тогава. И твоята енергия да стане част от дървото…

Беше цяло удоволствие

В & Д