Почивните дни започнаха още в петък на обед. Всичко мина добре и успях да хвана първия полет за Любляна. Полетът за Париж беше с 30 минути закъснение. Взех си една вода, поразгледах малко и времето мина в четене.

На летище „Шарл де Гол“ ме чакаше Дончо. Веднага се отправихме към близкия района, в който ни беше хотела. Имаше една пешеходна уличка, много добре осветена, пълна с живот. Обиколихме, за да си хареса място за вечеря. На едно от заведенията излезе един мъж и се представи, че е собствени и че лично следи за приготвянето на храната. Беше заведение от тип Бургер ресторант. Не знам дали защото бях много гладна, но всичко беше невероятно вкусно. Взех си телешки бургер с синьо сирене и бира „Шофе“. Вечерята завърши с мини десертите на деня – панакота, ябълков пай и шоколадов мус плюс безкофеиново кафе. Лично ми го поднесе жената на собственика. Извини се предварително, че английския и не е много добър, но успя да завърже разговор и да ни разсмее.  Прибрахме се спокойно в хотела, за да се отдадем на заслужена почивка.

Съботата започна с едно дълго излежаване в леглото. В стаята имахме кафе-машина на „Неспресо“, тонколона „Бозе“, меки завивки и списания за четене. Малките неща носят удоволствие а и за къде да бърза човек? В 12:00 трябваше да освободим стаята и се запътихме отново към нашата любима уличка. Седнахме да закусим с кроасан и чийз кейк за мен и кроасан и мюсли за Дончо. Разходихме се по магазините. Купихме подаръци за децата и някакъв мъжки френски душ гел. Междувременно беше започнало да вали дъжд и не ставаше много за разходки. Взехме багажа и хайде към другия хотел.

Той се намираше в Монмартр. Беше пълно разочарование в сравнение с предишния. За 88 евро колкото-толкова. Оправихме се набързо и хайде навън. Няма да изпускаме деня, дори и да е студено. Решихме днес да направим разходка до най-високата точка на Париж – Базиликата „Сакре Кьор“. Тя е доста внушителна с нейните размери и бял цвят. Представлява Римо-Католически храм, посветен на Исус Христос. Вътре може да видите много статуи на Исус и сребърната статуя на Божията майка с младенеца. Пред Базиликата може да се видят и конните статуи на Жана Д’Арк и Луи Свети. Преди 2 години я бяхме посетили Базиликата отвътре и решихме сега да не се блъскаме сред навалицата от хора. Насладихме се отново на прекрасната гледка, която се открива към Париж.

Бягайки от тълпата, се натъкнахме на друга църква, която се намираше встрани на Базиликата. Нямаше почти никой вътре. Тишина, скулптури и високи тавани. Беше мрачно и предразполагащо усамотение. Минахме покрай площадчето с художниците и многото различни заведения. Едно от тях ме привлече със живо изпълнение на пиано и решихме да седнем. Бяхме премръзнали и гарафа червено френско вино нямаше да ни се отрази никак зле. Виното беше „Рубин“ и не беше никак лошо. Хапнахме и пица с аншоа. Оглеждах хората наоколо, основно млади двойки, които са дошли да разгледат Париж. Имаше и една група на майки с дъщерите си, които сигурно се черпеха след поредното представление или някакво съботно мероприятие. Когато излязохме от ресторанта вече беше сумрачно. На връщане към хотела минахме през едни лозички, прилежно подкастрени и оформени. Предишният път бях чела, че от тях все още се произвежда ежегодно вино.

Вечерта прекарахме спокойно в хотела. Накупихме си винце и сирене „Бри“ и се отдадохме на сериите на дявола „Lucifer“.