Чудесно бягство от големия град за няколко часа.

Отдавна исках да отида до Боянския водопад. Намерих един свободен ден, събрах малко багаж и хайде към гората с Дончо. Достатъчно ни беше бутилка вода, сандвич, солети, плод и едно яке за дъжд.

Отправихме се към улицата над Боянската църква, където се намира входа към парк Витоша. До водопадът се стига по две пътеки – едната е стръмна и е по реката. Другата, която хванахме ние е по-полегата и е маркирана в бяло и зелено. Пътят на места е стръмен и през повечето време се върви в гората на сянка. Продължителността е около 1 час и половина.

На отиване се разминахме с доста хора, с които се поздравявахме учтиво. Интересно е да отбележа, че 90% от туристите бяха чужденци. Най-вероятно са работещи в България, а може би и туристи.

След един час ходене се намира страхотна гледка към София, където можеш да си починеш за малко и да се насладиш на гледката.

Най-подходящото време за посещение е през пролетта, когато водопада е най-пълноводен.

На 400 метра преди да видим водопада, се чува шума на водата. Човек си казва, почти стигнахме и увеличава крачката.

Гледката е страхотна, а обстановката е разхлаждаща. Можеш да се покатериш нагоре и надолу, и да разгледаш водопада от всички страни.

Има добре запазени табели с информация за околността и малка къщичка с лекарства от първа помощ.

Разходката завърши подобаващо с приятен обяд в една Боянска кръчма в народен стил.

Заслужава си бягството от лудницата в София!